Майкъла: „Ние не подлежахме на проверка! В Левски беше същото“
Бившият стопер, главен селекционер и изпълнителен директор на ЦСКА Георги Илиев довери истории извън футболния терен от едно време. Майкъла разкри, че е с чин подполковник и се върна към времената преди 1990 г. Бизнесменът разказа за случка на границата с Гърция, в която участват армейците и колегите им от Левски.
„С полковник Никола Миланов – Чопъра /началникът на футбола в ЦСКА по онова време/ имах тежки инциденти. Единственият съм, който е обличал униформа и три дни е седял някъде. Топяха ме, имахме предател в отбора, не знаех кой е. Имах много валута, изкарвах много долари, ходехме в Японския /хотел „Маринела“ в наши дни/ и ги сменяхме. Някой ме предаде. Извикаха ме във ВКР /военно контраразузнаване/, имах три-четири инцидента, бях офицер.
Имах достъп до безмитни магазини – на аерогарата, на „Толбухин“ /булевард „Васил Левски“ в днешно време/ отдясно имаше такъв, там уискито беше 1.5 долар, в Кувейт беше $50-60. А в Кувейт бяха много евтини видеата и телевизорите. Имах един брат, скромно момче беше, учеше в Русия, сега е тежка личност – другарят Златев, пращаше ми по 300-400 кутии с хайвер. Вика: „Да си ядеш, Майки. Знам, че обичаш“. Две рубли и половина – $20.
Тогава Левски и ЦСКА изкарвахме в Гърция, те бяха бедна държава. Нямаха прахосмукачки, ютии. Отиваме на един турнир в Солун и сме два автобуса, Левски са зад нас. Шефът на Кулата болен цесекар, да не му казвам името, сериозно момче. Минаваме ние, ама носим десет прахосмукачки, 20 ютии – на домакина си му дал $200-300. Напълнил съм склада в рейса долу, там имам човек, който веднага ги взима, даваш си му неговите 20%, той ги продава, ти не се занимаваш – ти само парите прибираш. Минаваме, бъзикаме се, той вика: „Майки, отзад са левскарите, ще видиш какво ги чака“. Всички строени извън рейса, всичко им е свалил, всичко им е конфискувано.
Така беше в онези години – който обича Левски, си обича Левски. Който обича ЦСКА – обича ЦСКА. Ние не подлежахме на проверка, бе! Генералът викаше: „На никой няма да даваш никакви документи, ти си в ЦСКА! Само аз съм“. В Левски беше същото. Карти имахме също, аз още си я пазя. Подполковник съм. Било е, хубави години, живеехме страхотно.
Водех ги в Правец – „Шатрата“ /известен бар-вариете край Правец/. Кметът ни беше дал маса, на Вальо Златев баща му кмет. Ние сме всички – аз, Наско Сираков, Боби Михайлов, Лъчо Танев, Дечо… Какви купони! Един ни носи в един кашон три-четири уискита, три-четири водки, страхотни. Тогава това нещо беше много пари. Много пари. Една бутилка уиски беше 150 лева.
Вече към 2 часа… Ние сме с жените, точно сме ги набарали на по 19-20 години: Наско с Илиана, аз с Бети, Лъчо Танев току-що взел на две-три седмици Петя, Дечо Младенов с канадката. И тоя прегърнал Лъчо ли, Наско ли… Имахме мач преди това с Левски, бихме ги 2:1 за Купата, Боби Михайлов дойде с една червена жилетка. Прегърна някой от тези от Левски и вика: „Ееее, какъв живот си живеете в Левски! Курви, гледай какви жени, проституки, всичко имате…“. А ние с жените! Лъчо почна да трепери: „Т-т-т-това е жена ми“. „О, знам ви футболистите, знаем ви много добре“. Какъв смях!“, разказа Майкъла за „Код Спорт Подкаст“.
