Бруно Акрапович за ЦСКА: Загубихме една контрола на Панчарево и ми казаха „Чао“
Старши треньорът на Хебър Бруно Акрапович даде обширно интервю пред „Спортал“, в което разказа интересни подробности за престоя си в ЦСКА.
„Имаше неща, които се бяха случили преди моето тръгване към ЦСКА. Например скриването на картотеки на играчи, които според мен трябваше да играят. Някой реши да не ми дава тези картотеки. Това е най-голямата причина да си тръгна. Малките неща се натрупваха и беше близо ситуацията да експлодира. Преди да експлодира нещо, аз си тръгвам честно. Оставих силен отбор, който спечели второто място и изглеждаше добре. И аз исках да направя следващата крачка и да работя в отбор, с който да направя визитката си още по-добра.
Успях в това, постигнах добри резултати в ЦСКА, след което и в Саудитска Арабия. Човек си има семейство и е нормално да мисли за него. Където и да съм бил, съм оставил това, което трябва един треньор да остави след себе си.
Постигнах страхотни резултати в ЦСКА. Мисля, че съм един от треньорите, който спечели най-много точки средно на мач. Имахме страхотна серия и се представихме добре в Европа. Целият щаб си тръгна, но се оправих с тази ситуация. Смениха ми петима играчи, за които взеха много пари, но и с това се справих.
Имаше един приятелски мач в Панчарево, в който загубихме. Казаха ми: „Това е!“. Не съм сърдит. Ако някой, който разбира много футбол, ме изгони от отбора, няма никакъв проблем. Примерно Бекенбауер, Румениге или Балъков. Това са хора, които познават футбола и могат да ми кажат, че съм направил грешка. Не виждам да съм направил грешка в ЦСКА. Даже бях много-много успешен.
Там беше и Алън Пардю като съветник. От един съветник очаквах да каже: „Оставете го, той работи добре“. Това не беше направено и ситуацията след това не беше добра. Стигнахме и до финала за Купата. Много-много успешен период. С Алън Пардю нямах никакъв проблем и дискутирах с него, обаче ми направи впечатление, че човек с неговото име говори много тихо. Сякаш се страхуваше от нещо. Казах му: „Защо говориш тихо? Ти си Алън Пардю, работил си в Нюкасъл. Защо не удариш по масата?“. Той каза, че се намира в нова държава, за което го разбирам.
Гриша Ганчев знаеше точно какво иска. Целта му беше да има отбор, който да функционира. Имаше добра връзка с агенти и неслучайно се продадоха добри играчи. Нямахме много разговори, защото имаше много хора между нас. Имахме два-три разговора. С привличането ми ЦСКА отслаби Локомотив. Взимаш успешен треньор и качваш отбора на втора позиция. Ние бяхме 5-7 точки зад Локо с ЦСКА, но успях да ги задмина, но след това „Чао“.
Христо Крушарски е човек, който е по-народен и това се вижда от неговите приказки. Дори спях в дома му веднъж и се запознах със семейството му. С Локомотив бяхме дълго време близо до Лудогорец. Само аз си знам как намирахме играчи, за да говоря с тях. Почти невъзможно е да докараш играч като Диниш Алмейда в Локомотив, но приятели ми даваха информация. Той не искаше да кара проби в Локомотив, което е нормално – той идва от Монако. Аз се скрих горе и започнах да гледам техниката му. Казах си – уникално!
Изпуснахме момента да се подсилим още, за да стигнем Лудогорец. С ЦСКА бяхме на две точки от Лудогорец и имахме мач в Разград. В автобуса влезе едно високо момче – два метра. Говоря за Мено Кох. Не го познавах и никой не ми беше казал кой е той. Попитах Алън Пардю и кондиционния треньор кой е този играч, а те – „Това е новият защитник“. С такива неща работих в ЦСКА. Това не е извинение, а просто такава беше ситуацията.
С ЦСКА се бяхме разбрали да ми докарат двама играчи – Лукас Салинас и Диниш Алмейда. След това не ми позволиха да доведа тези двама играчи. Казаха ми, че в ЦСКА не отговарям за входящи и изходящи трансфери. Рекох си: „Добре, по-малко работа за мен по телефона“. От една страна беше добре, но от друга страна от други хора зависеше кой ще дойде и ще си тръгне, което има плюсове и минуси.
Не приемам критиката, че залагам на много чужденци. Трябва да бъдат критикувани хората, които произвеждат български играчи. Привлякох един българин – Тома Ушагелов. След като подписа, станах и го прегърнах силно, защото взехме български играч. На когото и българин да сме се обадили, той иска повече пари от чужденците“, сподели Бруно Акрапович.
