Бусато: ЦСКА е клуб, който оказа влияние върху моята лична история и искам да продължа да пиша история с червения екип
Вратарят на ЦСКА-София Густаво Бусато е чужденецът с най-много мачове с екипа на ЦСКА, като е неизменен титуляр под рамката на „червената“ врата. Един от най-постоянните футболисти на „армейците“ даде интервю за „dsport.bg“, в което споделя откровено за недоверието към него в началото на престоя му, за последния мач на „Армията“ и за целите на отбора преди началото на пролетния полусезон.
Няма как да не започнем с това, че вече си чужденецът с най-много мачове за ЦСКА. Как те кара да се чувстваш това?
– За мен е чест да постигна това, защото ЦСКА е клуб, който оказа влияние върху моята лична история и искам да продължа да правя такава в този клуб, защото това е тим, който обикнах и знам, че ще направя всичко възможно, за да го постигна. Той е от най-големите марки във футбола.
Доста хора бяха скептично настроени към теб, когато дойде в България – от по-долните дивизии на Бразилия в отбор, който се бори за титлата. След 5 години и половина искаш ли нещо да им кажеш?
– Е, не разбирах критиците в началото, когато пристигнах и това сигурно ми е помогнало. Ах, човече, казвам ти, пристигнах в ЦСКА с нормално недоверие, но хората не знаеха историята, че съм бил в Бразилия. Защото бях в клуб, който се състезаваше в първа дивизия на Паулиста, в Бразилия това е много важен шампионат, Кампеонато Паулиста, който е от Сао Пауло, и никога не съм имал проблем с треньор, никъде, където и да съм бил, между другото.
С треньорите, с които работих, винаги поддържах добри отношения. Но в този клуб имах проблем с треньора, веднага щом пристигнах, имахме търкания, които не създаваха добри отношения между двете страни. Мисля за това. Това обаче се оказа добър знак, защото ако не беше това, нямаше да съм в ЦСКА, защото все още имах договор в Итуано. А Итуано имаше страхотен проект и сега е в Серия B. Той се състезава за да стигне до Серия A на бразилския шампионат и това се случи много бързо.
Днес влизам в своя пети сезон в ЦСКА и съм доволен от решението, което взех да дойда тук, въпреки че подозирах недоверието, което ще изпитват към мен в началото, но нищо, работих всеки ден, тази ситуация се промени и днес вярвам, че е напълно различна.
В момента върви подготовка за пролетния полусезон. Колко близо и колко далеч е ЦСКА от мечтаната титла?
– Първо трябва да помислим за подготовката. Сега е много важен момент, в който тренираме много, играчите се ангажират. Най-доброто, което можем да стигнем до подновяването на шампионата, е да сме в добра форма и всеки мач е решение, защото ако влезем с това мислене, сигурен съм, че ще сме по-близо до титлата, отколкото по далеч. Така че това е мисленето ми в момента.
Кой ти е най-тежкият момент в предстоя в ЦСКА и съответно кой ти е най-щастливия до момента?
– Мисля си за момента, в който пристигнах в ЦСКА. Беше момент на голямо недоверие от страна на хората към работата ми, защото не ме познаваха и това беше труден момент и това беше запомнящо се. А най-щастливият, когато успяхме да се класираме за Лига Европа срещу Базел, мисля че около петнадесет години не сме стигали до там и се класирахме за груповата фаза.
Сега предстои да играете на стадион „Васил Левски“, мислиш ли, че това може да е проблем в домакинските мачове, тъй като няма да сте си у дома?
– Не, не мисля, дори да сме свикнали да играем на „Армията“, където е нашият дом и нашият стадион. Но това е всичко, въпрос е на адаптация. Ще играем, ще има още повече мачове, които ще играем и ще трупаме опит. Въпрос на време е. Тъй като е голям, това е добър стадион, голяма сцена, където има още повече място за нашите фенове да гледат мачовете. Така че, това е въпрос на адаптация. и ние също сме играли дербита там срещу Левски, срещу други отбори, в Лига на Конференциите, така че вярвам, че не е непознато място за нас.
Ти взе ли си нещо за спомен от стадион „Българска армия“?
– Не си взех, нямам нищо. Исках да взема мрежата, но не успях, тъй като стана объркване в мача. Нямах време да взема нищо, но вярвам, че ако имам възможност, искам да си взема част от мрежата за спомен от дома ни.
Вратарите сте особена порода хора, миналият сезон отиде и подкрепи твоя колега Пламен Андреев от Левски, когато сбърка при втория гол за ЦСКА, всички вратали ли се уважавате толкова един с друг, независимо от отбора, за който играете?
– Човече, независимо от позицията, винаги се поставям на мястото на моя колега. Защото осъждането е лесно, но никой не знае какво чувства човекът в този момент. Това беше момент за даване на сила и подкрепа, защото когато грешим, никой не застава до нас, само близките ни хора. Така че аз вече съм минавал през това, трябва да дадем сила на играча до нас, защото това е нормално във футбола, просто ако той успее да преодолее това притеснение, той ще може да достигне най-високото ниво. Така че това е още една опора, сила, която може да му помогне в труден момент.
Нека се върнем на последният мач срещу Лудогорец преди месец, ти бе един от хората, които буквално се хвърли, за да предотвратиш по-сериозни инциденти. Какво си мислеше, когато държеше лопатата и спираше феновете да влязат на терена и то в момент, в който отборът ти бе допуснал гол?
– Първо, мисля, че техните футболисти реагираха прекалено. Не трябваше да е така! Идват и празнуват пред нас. Ако искат да празнуват, да празнуват с техните си играчи. Беше момент, в който провокираха феновете, беше нормално. О, нападнаха ги и продължиха да провокират, беше деликатна ситуация. Имаше фен, който държеше лопата в ръката си и се опита да заплаши техен играч. Застанах отпред, за да помогна, защото исках мачът да продължи и да можем да завършим наравно или да обърнем, защото не искахме последния мач да бъдем победени, така че това, което исках, беше да успокоявам и защитавам, както мога, за да не се случи нещо лошо.
Нека се върнем на борбата за титлата. Какво повече трябва да направите от конкурентите, за да я спечелите и научихте ли си пропуските от предишните сезони?
– Не, не мисля, да се чувстваме като, че сме шампиони и ще сме. С всяка изминала година се подобряваме. Миналата година бяхме много близо до това да станем шампиони. Бяхме много близо. Мисля, че имаше големи очаквания, но за съжаление не ги постигнахме. Тази година пак сме в борбата. Започнахме зле първенството, но успяхме да преобърнем негативната ситуация, в която се намирахме и успяхме да останем 18 мача непобедени в първенството, бяхме и лидери. Но за съжаление в някои срещи не успяхме да отбележим, така че това е урок, че трябва да приемем тези мачове правилно и сериозно. Трябва да спечелим точки, трябва да печелим. И за да натрупаме актив, нали? Защото знаем колко трудно е първенството и не можем да дадем предимство на съперниците си.
Би ли казал нещо специално на българските съдии?
– Не, човече, това не е моята работа. Моята роля е да отговарям на терена, а другото е работа на ръководството на клуба, което е отговорно, да говори по тези теми.
Поддържаш ли връзка с други бразилци в българското първенство и някой търсил ли те е за съвет преди да приеме оферта от наш отбор?
– Аз съм тук в България от много време. Бразилците от други отбори, когато имат проблем, винаги се свързват с мен, винаги се опитват да говорят с мен, за да видят дали мога да им помогна, нали разбирате? Защото знаем колко е трудно в по-малките градове и в по-малките клубове. И тъй като живея в София, аз съм в ЦСКА, в България. Имам повече познания от хората за тези неща, които се случват тук. И винаги се опитвам да помогна на колегите си, независимо дали са бразилци, но и други чужденци помагам, които се нуждаят от помощта ми. Винаги съм на разположение, говорим, говорим, говорим.
Имаш ли нещо специално, което правиш, когато пазиш дузпа?
– Винаги се опитвам да се съсредоточа върху нападателя, който ще стреля. И ако имам възможност да наруша концентрацията му. Правя го и винаги се опитвам да получа информация от езика на тялото му. По поведението на тялото му се старая да отразя дузпата. Така че всеки детайл е важен за мен.
Какво искаш да кажеш на феновете на ЦСКА за остатъка от сезона?
– Трябва да започнем тази година, така както искаме. Казвам, че можем да постигнем големи неща. Мисля, че те трябва да подкрепят играчите и треньорите, които да се борят да спечелят първенството. Имаме шансове и за Купата, а и за първенството. Винаги трябва да бъдем заедно. Преследваме тези две цели. Това са трудни цели, но не и невъзможни. В битката сме и на двете места. Трябва да си вярваме и да работим здраво.
