Старши треньорът на ФК ЦСКА 1948 Валентин Илиев даде обширно интервю пред румънското издание GOLAZO.ro. В разговора бившият защитник засяга много теми, включително и религиозни.
Здравейте, г-н Илиев? Как минава денят ви?
– Добре, направих сутрешна тренировка на отбора. След интервюто ще отида при третия отбор и след това с първия тим имаме още едно занимание вечерта. При мен е така всеки ден. Харесва ми, това съм правил през целия си живот, това ме кара да се чувствам щастлив.
Как ви се струва треньорската работа?
– Не е лесна! Като футболист мислиш какво правиш днес за отбора и даваш всичко от себе си във всяка тренировка и мач. Сега като треньор има други важни неща. Нужно е да се адаптирам към много играчи, да съм наясно със съперниците в първенството, да съм на една вълна със собствениците. Има много неща, за които да се мисли.
Какъв отбор е ЦСКА 1948?
– Имаме много добър млад състав. Отборът е смесица между млади играчи и такива с повече опит. Откакто започнах, има 7-8 футболисти, които играха за първипът в елита на България, както и в евротурнирите. Това е много важно за мен… Но от друга страна, е много голям скок за тях. Когато аз бях на 17 години, не мислех, че ще играя в Европа. Сега е възможно.
Грешна ли беше стратегията на развитието на футбола в България? В един момент сякаш бяхте загубили вярната траектория, а националният ви отбор „се озова в мазето“.
– Разбира се. Много неща не направихме както трябва, но не загубих надежда. Нещата се промениха и се надявам да е по-добре. Винаги съм говорил със съотборниците си и съм казвал, че в България има качествени играчи, но трябва да получaват повече доверие. Нужно е да им вярваме! Това е единственият начин да растем.
Смениха се президентът на федерацията и националният селекционер. А стратегията различна ли е?
– Това е повече от ясно! Няма да видите страхотни резултати веднага, но се работи добре. Треньорът, хората, които са във федерацията, искат да направят нещо и да променят всичко в положителна посока.
Доколко ти помогна опитът, натрупан като помощник-треньор?
– Когато бях асистент на Девис Манджия (б.р. – италиански треньор), това беше периодът, в който научих най-много. Бяхме заедно в Университaтя Крайова. Този опит ми е важен и в момента ми помага доста.
На какво ви научи?
– Тактика! Той е треньор, който работи много тактически и влиза в големи детайли. За мен това е много важно. Мисля, че говорим твърде много за подробности, но не работим върху тях. Научих, че не можеш да направиш нещо само с думи. Нужно е и да го покажеш и свършиш на терена.
В началото какъв искахте да сте – помощник или старши треньор?
– Исках да бъда директор. Преди да стана помощник-треньор в Румъния, започнах като старши в четвърта лига с ЦСКА 1948. Спечелихме я, а след това и Трета. Когато бяхме във Втора се разделихме. После отидох в Румъния и като се върнах в България, го направихме във втория отбор от ЦСКА 1948. Бях и в Спартак Варна. Беше хубаво време и ме научи на положителни и отрицателни неща. Собственикът тук ми даде шанс да тренирам първия отбор. Знам, че може да е още по-добре, и ще се стремим да го постигнем.
Миналата година ФКСБ срещна вашия отбор в евротурнирите, а Сепси с другия отбор на ЦСКА. И в Румъния има подобна ситуация – какво се случва с ЦСКА?
– Дори и сега не разбирам как и какво се случва.
Откъде започна всичко?
– Преди няколко години ЦСКА имаше финансови проблеми и оттам тръгна. Какво стана, как стана, не знам. Надявам се в Румъния, но и в България да дойде ден, когато ще има само един отбор ЦСКА и един Стяуа.
Все още вярвате в тази опция?
– – Засега не го виждам как ще стане, но така бих искал. Дали ще се случи или не, само Бог знае.
Кой е отборът, в който играхте? Вашият ЦСКА?
– Зависи. Един казва, че е, друг казва, че не е. Това е нещо, за което можем да говорим три дни и всеки да има различно мнение.
Как са разделени привържениците?
– Привържениците не са много доволни и затова се надявам да дойде ден, в който ЦСКА да има само един отбор и всички да са доволни.
Млад треньор сте, но бяхте спряган дори за ФКСБ…
– Имаше разговори, но нищо не се случи. Говорих два-три пъти с Михай Стойкица (б.а. – директор в клуба). Той каза как стоят нещата, а аз му обясних моята философия, как виждам футбола и какво искам. Така си и остана.
Какво ви попречи да кажете „да“?
– Казаха ми да отида сам, но за мен футболът е колективен спорт. С цялото ми уважение към ФКСБ, но исках да работя с хора, на които вярвам и които познавам.
Кой е патронът на ЦСКА 1948?
– Отборът е създаден от привърженици.
Няма ли собственик? Откъде идват парите?
– Има много спонсори…
Как виждате румънския спрямо българския футбол?
– Сега този в Румъния е по-добър от всички гледни точки. И като стадиони, и като всичко.
Какво стана, че България стои на едно място?
– Преди бяхме по-добри от вас, но в Румъния много неща се промениха и спортът беше подпомогнат.
Как се промени животът ви след края на състезателната кариера?
– Преди имах време, включително за детето си, а сега нямам. Всяка сутрин ставам в 6. В 7 е първата ми среща. След това ме чакат две тренировки. След първата обсъждаме доста неща с щаба, включително и за предстоящия съперник, както и какво трябва да правим по-добре. Работният ми ден приключва към 19-20 часа. Увлечен съм по футбола.
В кариерата си вкарахте срещу Ливърпул на „Анфилд“!
– Стадионът беше пълен. ЦСКА имаше много добър отбор, 7-8 момчета бяхме национали на България. Преди мача в съблекалнята настроението беше положително. Казах, че трябва да играем футбол за удоволствие, че няма значение, че излизаме срещу Ливърпул. В ситуацията имаше фаул за нас. Видях, че играчите на Ливърпул си говореха и аз казах, да изпълним бързо. Получих паса и първата ми мисъл беше да стрелям силно. Справих се добре!
Играхте за Стяуа срещу ЦСКА, но и за ЦСКА срещу Стяуа.
– Тогава беше труден момент за мен. Не исках да играя срещу ЦСКА, но така стана. За мен тук е ЦСКА (бел. ред. – показва сърцето си). Тогава не исках да играя, но си казах, че трябва да съм професионалист. Беше трудно, но се справих.
Толкова ли обичахте ЦСКА, че не искахте да играете срещу тях?
– Да. Обичам феновете, но когато играя за тях, а не срещу тях. Ето защо не бях щастлив, когато се изправих срещу семейството си.
