Красимир Балъков разказа нещо интересно за сблъсъка с Германия на първенството в САЩ през 1994-та година. Той сподели за подкаста на „Код Спорт“, че съотборниците им са разтървавали него и Христо Стоичков на почивката на мача.
„Няма човек в отбора, който най-силно да обича Ицо и най-много да се е карал с него. Това съм аз. Любовта идва, когато има повече скандали и караници. Аз бия дузпи, той бие дузпи, аз бия фалове, той бие фалове. Все някъде се засичахме и понеже и двамата сме добри и на мен ми се искаше от време на време да имам шанс и аз да бия. Обаче той не даваше на никого.
Спомням си един мач, когато се върна в националния отбор. В тази една година без него аз биех всичко. Тогава ситуацията не беше много добре и Ицо беше излязъл от националния отбор. Вече се класираме и се събраха всички да казват как ще ходим без Ицо. Аз им казвам „Вие сте луди! Ако ходим без Ицо Стоичков, значи отиваме с един крак“. Накрая се върна и все едно нищо не е ставало.
В Бургас беше мачът. Емо Костадинов и Трифон викат какво ще правя, ако има дузпа. Казвам, че ще я бия. Ицо сега се върна, аз съм бил всички дузпи. Дузпа, той отива и докато дойда, беше хванал топката. Вътре! След 10 минути друга дузпа, бях по-близо до ситуацията. Той тръгна да ходи, но ме видя, че съм близо до топката и спря. Викам „Сега обаче трябва да я вкарам, защото ако не я вкарам, става лошо, но я вкарах“.
Срещу Германия той си биеше дузпите и фаловете. Подаде ми тази топка, която исках да я вкарам. Тя щеше да влезе, но се удари в страничната греда. И като тръгна след мен „Що не я вкарваш, аз колко паса да ти дам?“ и аз му викам „Ицо, спри бе!“. Цяло полувреме бяга след мен, ние играхме по-малко отколкото си говорихме. Накрая не можах да се сдържа и му викам „Само да влезем в съблекалнята, не знам къде трябва да се скриваш“. Първи влезе и аз се бях ядосал. Като влязохме, събух една обувка и бум. Ударих едно шкафче. Тръгнах, те ни разтърваха. До края на почивката нямаше проблеми. Не бяхме казали една дума на полувремето.“
Снимка: Интернет
