Славия почете паметта на една от големите си клубни легенди. Стоян Коцев – Кано е последният треньор, извеждал „белите“ до шампионската титла през 1996 година.
„Навършват се 80 години от рождението на големия Стоян Коцев-Кано!
Като състезател дебютира с бялата фланелка през есента на 1967 година и играе за Славия в продължение на шест сезона. С екипа на белите записва 161 шампионатни мача и отбелязва 32 гола. Двукратен бронзов медалист: 1970 и 1973 година. Финалист за купата на страната за 1972 година. В европейските клубни турнири изиграва 7 мача с екипа на Славия. В националните гарнитури има следния актив: 3 срещи за „А” отбора и един мач в младежкия състав.
Като старши треньор води Славия в 127 шампионатни срещи и записва 64 победи, 28 равенства и 35 загуби. При голово съотношение 227-129. Извежда любимата Славия до незабравимия златния дубъл през сезон 1995/96 година. Спечелената титла идва след 53 годишна пауза. Успехът във финала за купата на България на 1 май срещу столичния Левски, допълва големия триумф. През следващия сезон в добавка са постигнати и бронзови медали в първенството.
Стоян Коцев завинаги ще остане в историята на Славия като един от най-отдадените хора на бялата идея. Той ежедневно живееше с проблемите и случващото се в клуба, особено в средата на 90-те години, когато спечели златен дубъл начело на най-стария български клуб.
И още един щрих от неговото битие в бяло. 25 май 2011 година, стадион “Васил Левски”. Финалът за Купата на България между ЦСКА и Славия. В белия вираж на сектор „Б” по традиция е славистката агитка. Сред тях се откроява и мургав висок слаб мъж с черен костюм и елегантна вратовръзка. Това е треньорът, който направи Славия шампион след седемте титли до 1944-та. Оформи дубъл през 1996-а, като спечели и купата. Тогава, 15 години по-късно, той дойде на трибуните само няколко месеца след прекарана тежка операция. Каза скромно: “Славия има нужда от моята подкрепа в този момент. Затова съм тук, сред агитката.” Това бе Стоян Коцев-Кано!
Дълбок поклон и вечна памет, славистите няма да те забравим!“
