Хебър изригна срещу съдиите на последните си два мача
Хебър използва паузата от роден футбол, за да изрази позиция срещу съдийството в родната efbet Лига. Пазарджишкият тим смята, че в последните два двубоя /с Локомотив Пловдив и с Левски/ е загубил 4 точки заради действията на арбитрите. Ръководството на елитния тим повдига и някои въпроси около VAR технологията.
„Хебър пита: Как и защо се използва VAR и има ли въобще той почва у нас?
Събитията от последните два мача на ФК Хебър за пореден път повдигат важни въпроси, свързани с използването на системата за Видео-асистент арбитър (VAR). Резултатът за нас като клуб е загубата на общо 4 точки в отминалите 2 срещи.
Умишлено изчакахме отговор от Съдийската комисия при БФС относно нашето Възражение след срещата с Локомотив (Пд) срещу съдията Валентин Железов и неговите колеги (асистенти и ВАР-рефери).
В него визирахме и подкрепихме с конкретни факти няколко фрапиращи отсъждания, повлияли директно на крайния изход на двубоя.
Възмущението от ощетяването на нашия отбор не бе само сред футболисти, треньори, ръководство и фенове на ФК Хебър. Потресени от решенията на В. Железов и компания, включително и „последната инстанция” във всеки мач – VAR бяха и много неутрални зрители/фенове на футболната игра у нас. Включително бивши съдии, анализатори и журналисти.
Наистина вярвахме, че Съдийската комисия ще анализира и вземе адекватно отношение по посочените от нашия клуб „недъзи” в ръководството на срещата с Локомотив (Пд) и поне от кумова срама ще наложи някакво дори символично наказание на хората в „черно”.
Уви, вместо това получихме един напълно формализиран отговор, състоящ се от предварително формулирани постановки и теоретични тези. Без никаква конкретика, без никакъв коментар на сочените от нас в контестацията мотиви, написан в чиновнически стил за отбиване на номера. С две думи – всичко е точно!
За съжаление само преди 3 дни Хебър отново трябваше да изпие докрай „горчивата чаша”. Визираме гостуването на Левски, загубено с 1:0 след гол на домакините в 90+5-та минута. След мача прочетохме официална позиция на ФК Левски относно „страхът да се дават адекватни продължения на мачовете у нас”, като се визира минималното 4 минутно продължение” на двубоя при 11 минути загубено от прекъсвания на играта време само през второто полувреме.
Е, голът за Левски падна в петата минута на допълнителното време и от тази гледна точка недоволни от домакините и техни привърженици не би трябвало да има. В същото време Хебър като клуб е напълно солидарен и подкрепя принципно Левски в претенцията му относно продължаването времетраенето на мачовете. Защото най-малкото още утре може да се окаже в неговата роля.
Същественото обаче в иначе прилично ръководения от Васимир Ел-Хатиб двубой се случи секунда преди победния гол на Левски, когато Андриан Краев от домакините си помогна с ръка за овладяването на топката и след това направи решаващата асистенция за попадението. Тази ситуация беше подмината с пренебрежение и без разглеждане от телевизия и VAR, а тя фактически реши крайния изход от срещата.
Всъщност каква е въобще ролята на системата VAR в България – да поправя съдийските грешки или да ги подминава/премълчава? Като функция от това възникват още допълнителни въпроси:
– Използва ли се VAR като своеобразно оръжие срещу даден отбор и в полза на неговия съперник в конкретна среща?
– Изпълнява ли се утвърден от Съдийската комисия протокол за ползване на VAR или всичко е напълно субективно?
– Защо при установени очевадни грешки на съдиите на терен и впоследствие на техните колеги от VAR, наказанията за това се налагат напълно избирателно, спрямо това от какъв калибър е ощетения клуб или респективно от кой клуб е внесена жалбата и т.н.
ФК Хебър не е първият клуб, който се смята ощетен от съдийството. Със сигурност няма да е и последния. Всеки човек, респективно футболен съдия може да сгреши. Когато обаче грешките са все в едната посока, не се подлагат на проверка от VAR и най-важното – влияят на крайния изход на даден мач и безсъмнено се стига до понятието – тенденциозно съдийство.
ФК Хебър продължава да вярва, че резултатът от всички мачове трябва да се формира само и единствено на базата на спортно-техническите възможности на отборите и показаното от тях на терена, а не на съдийски /без/действия, като в едно с това ще продължи да показва и в бъдеще недъзите на футболното съдийство в България, оставайки с надеждата, че промяна може да има, но не само на думи, а чрез конкретни действия.“
