Toдор Янчев: В ЦСКА липсват футболисти като Ицо Янев, Велизар и Бадема
Тодор Янчев говори пред „Тема Спорт“ за годините си в ЦСКА, той си спомени за най-силните години на „червените“. Янчев бе на трибуните на „Българска армия“ по време на дербито с Лудогорец, което бе и последен мач на стадиона в този му вид.
Тошко, преди няколко дни заедно с Христо Янев и Евгени Йорданов бяхте на трибуните на „Българска армия“ в последния мач в този вид на стадиона… Сега предстои неговото разрушаване…
– Много емоционален момент. Абстрахирам се от мача, резултата и прочие. В онези 90 минути през главата ми преминаха толкова спомени. Беше някак си тъжно, носталгично, а в същото време и сладко, красиво, вдъхновяващо, знаейки, че скоро на това място ще видим едно прекрасно съоръжение. С Ицо и Гената умишлено решихме да отидем в сектор А, да бъдем сред феновете. Беше страхотно. Уникална атмосфера.
Отново усетих любовта на хората. Винаги съм имал много топли отношения с привържениците. Те винаги са ме подкрепяли, а аз съм се стараел всеки път да оставям сърцето си за тях. Дори е имало мачове, след които съм бил изтощен до смърт, но винаги съм отивал да ги поздравя и да говоря с тях. Независимо от резултата. Те са на трибуните, подкрепяли са ни безрезервно и ние им го дължахме.
Ще те върна почти 23 години назад. През лятото на 2000-та година ти за първи път влезе в домакинската съблекалня на ЦСКА. Какво помниш от онова време? Какво чувстваше?
– Изпитах това, което изпитва всеки, който е сбъднал детската си мечта. Тогава аз пристигнах на „Армията“ със скандал, тъй като Христо Порточанов не ме пускаше от Нефтохимик, но аз бях твърдо решен да облека червената фланелка и поех риска. До последно не бях картотекиран. Дори за първия мач, който бе на „Армията“ срещу Литекс Енрико Катуци ме гласеше за титуляр, а не знаехме дали ще получа разрешение да играя.
Съотборниците ми излязоха да загряват, а аз чаках. В тимовия лист бяха записани 17 човека, а 18-ата позиция беше празна за да могат да ме впишат. В крайна сметка от БФС казаха „Да“ в последния възможен момент и аз направих своя дебют за ЦСКА 30 минути преди края на срещата. За съжаление не успяхме да победим, а мачът завърши 0:0.
Тогава се разрази мини война за теб. Това как ти повлия?
– Много задължаващо и мотивиращо. Аз знаех, че феновете буквално се бият заради мен пред сградата на БФС и бях длъжен да направя всичко възможно да не ги разочаровам. Вече веднъж бях отказал на ЦСКА, когато бях на 18 години.
Тогава имах оферти от армейците и от Берое, но предпочетох от Казанлък да отида в Бургас. Отборът тъкмо бе влязъл в А група. Исках да натрупам мачове и опит. Бях сигурен, че на „Армията“ няма да заиграя редовно, а желанието ми бе да облека фланелката на любимия отбор напълно подготвен.
Преди да облечеш червения екип обаче имаш и гостуване на „Армията“ с Нефтохимик. Как се чувстват противниците на ЦСКА, стъпвайки на този стадион?
– Никак не е приятно, повярвайте ми. Феновете умеят да оказват жесток натиск върху съперника. Макар че през пролетта на същата година ние малко изненадващо успяхме да победим като гости с 4:1.
Това не повлия ли на посрещането ти в съблекалнята няколко месеца по-късно. Тогава в ЦСКА имаше силни характери и лидери като Емил Кременлиев, Иво Тренчев, Мето Деянов.
Дори знам, че по същото време не са били много ласкави към привлечения по същото време Христо Янев, който малко преди това вкарва на червените с екипа на Берое и в началото са го карали да се съблича на трибуните на Панчарево…
– Не, аз нямах тези проблеми. Аз бях вече утвърдено име. На 24 години и имах близо 90 мача в А група. Ицо беше още хлапе и се опитаха да му вземат страха, но много скоро след това го приеха и той се превърна в лидер и решаваща фигура.
Кои мачове няма да забравиш?
– О, всеки мач с червената фланелка е бил много специален за мен. Но има такива, като тези с Блекбърн, Милан и онази победа с 3:0 над Левски които все още ме карат да настръхвам.
А най-хубавият ти спомен? Най-сладкият момент?
– В личен план, може би е титлата от 2005-та година. Юбилейната тридесета в историята на клуба. Тогава усетих, че съдбата ме обича и ми даде възможност да вдигна трофея като капитан на този отбор. През зимата от клуба явно бяха решили да изкарат някакви пари от мен и бях продаден на руския Шиник Ярославъл, но седмица по-късно се случи нещо и договорът ми бе разтрогнат, ЦСКА получи компенсация, а аз се завърнах, за да стана шампион в един много труден сезон.
Ти си трикратен шампион с армейците – това ли ти бе най-сладката титла?
– Всъщност най-щастлив бях при първата от 2003-та. Тогава никой от нас май не бе ставал шампион и много силно желаехме да го постигнем и обезумяхме от радост, когато това стана факт. Разбира се, гордея се и с първото място от 2008-ма, когато завършихме с 16 точки преднина. Тогава имахме много силен и балансиран отбор. Убеден съм, че ако не ни бяха отнели лиценза и с 1-2 попълнения щяхме да играем в групите на Шампионска лига.
В последните години ЦСКА изключително рядко печели в големите мачове. На какво се дължи това?
– Нещата са комплексни. Може би на моменти не достига класа а може би и липса на достатъчно воля и характер. Ако се върнете назад в годините, ще видите, че и в трите шампионски отбора през новия век в тима има поне десетина българи. Именно ние успявахме да предадем на момчетата от чужбина традициите и значението на този клуб.
Можеш ли да ми кажеш футболист от онези отбори, с които стана шампион, който би преместил в настоящия тим, за да направи разликата?
– Със сигурност от 2003 година това е Велизар Димитров. Тогава точно той правеше разликата, правеше нестандартното, интересното… Той можеше да импровизира, да поема отговорност и донесе много победи.
От 2005-та година е Ицо Янев, който бе в стихията си и е с огромна заслуга за титлата. Точно такива футболисти като тях двамата сега липсват на ЦСКА. Трудно бих избрал само един от състава от 2008-ма, защото тогава не изпъкнаха отделни играчи, а целият отбор – в защита Тунчев и Вальо Илиев, в халфовата линия Велизар, Бадема, Маркиньос, а напред Ней… Бяхме супер отбор!
Снимка: startphoto.bg
