Юноша на ЦСКА: За мен това никога няма да бъде същият отбор, в който съм играл
Централният защитник на Спартак (Варна) Ангел Грънчов даде интервю пред „Спортал“ по време на подготвителния лагер на варненци в Анталия. Той се върна и назад във времето, разказвайки за спечелената Купа на България с ЦСКА през 2016 г.
„Свършихме добра работа в контролите. Познавам Росен Кирилов, работил съм с него и преди. Той е уравновесен човек. Лимитиран съм откъм заинтересованост за конкуренцията, главният ми фокус е върху това какво ще свършим ние. Вторият полусезон няма да се различава много от първия – всеки мач ще е изключително труден, срещу силните всеки се хвърля на 100%. Поставената цел в Спартак е да стопим аванса на Септември. Ще дадем всичко от себе си. Един от козовете ни е опитът, с който разполагаме. Другото нещо е нашата публика, която е с нас навсякъде. През есента успяхме да измъкнем някои мачове благодарение на феновете“, започна бранителят на „соколите“.
„Първият ми период в ЦСКА беше в доста противоречиво време за мен и футбола в България. Тогава футболът у нас беше на по-високо ниво, имаше една идея по-добри чужденци, а най-добрите български футболисти играеха в чужбина. Сега е различно. Казвам противоречиво, защото тогава имаше много големи проблеми със забавяне на заплати в много от отборите – някои отбори бяха предпочитани, защото просто плащаха навреме. Това беше нещо невероятно. Противоречиво беше и защото бях тийнейджър, тотално неподготвен – с някои неща се справих, с други се провалих грандиозно“, сподели още Грънчов.
„Дори и сега настръхвам, сещайки се за 2015/2016 година в ЦСКА. Аз съм израснал в ЦСКА и до голяма степен съм гледал на нещата и като фен, не само като футболист. Познавам много легенди и много потомствени цесекари. Тогава успяхме да върнем емоцията на истинските фенове. Един доста известен човек в България каза: „Върнахте ни във времето на Пенев, Костадинов и Стоичков, когато в ЦСКА играеха българи. Сега ви се радваме по същия начин“. Да, няма място за сравнение като ниво, но говоря като чиста емоция. Това е спомен за цял живот!
Много добре си спомням и титулярния червен екип, и втория екип – райе, и третия в черно. Помня добре последния мач, който изиграхме в този сезон и след това преименуването, превръщането или както искате го наричайте с ЦСКА и Литекс. Беше на стадиона на Славия, с червено-бялото райе. Играхме с Миньор (Перник). Обичам да подарявам неща на стойностни хора, но фланелката от последния мач на единствения сезон на ЦСКА във „В“ група все още е в гардероба вкъщи, може би не ѝ е дошло времето за подаряване. Чувам се понякога с момчета от отбора, дори и с Христо Янев, това е нормално. Бяхме много близки, напълно естествено е да поддържаме връзка. С някои от тях сме доста добри приятели“, каза още бившият футболист на „червените“.
„Много грешки се направиха. Изгуби се чарът, изгуби се емоцията, изгуби се същността на ЦСКА. Пое се по един много противоречив път. Да, пристигнаха чужденци след това – няма как, все пак Литекс тогава имаше договори с немалък брой чужденци, те са един вид стока за ръководителите на клуба, няма как да бъдат освободени. Поради тази причина се озоваха на „Армията“. Може би идеята е била да бъдат налагани, а след това продавани. Все пак Гриша Ганчев през годините е осъществил не един и два трансфера, изкарал е много пари, тази материя му е доста позната. За мен и като футболист, и като фен, това не беше правилно. И тогава казах, и сега казвам, че не съм съгласен, но това е единственото нещо, което мога да направя“, продължи Ангел Грънчов.
„Дали ще ме видите на новия стадион „Българска армия“? Това е много спорен въпрос, защото не чувствам този клуб и хората, които го управляват като цесекари и ЦСКА. Да, ЦСКА е там, където са феновете. Феновете избраха този път, уважавам тяхното мнение – имам безброй приятели, които са фенове на ЦСКА. Просто за мен това никога няма да бъде същият отбор, в който съм играл. Хората, които го управляват в момента взеха тази идентичност, чар и романтика, която неимоверно е съпътствала ЦСКА дълги години преди още аз да съм роден. Не говоря за дружества, преименуване и т.н., защото това се е случвало и ще се случва и в бъдеще с много други клубове. Говоря просто за морални и етични действия“, каза още 31-годишният футболист.
„Можем да „отлепим ютията“ в националния отбор. Илиан Илиев се е доказал през годините, може би по-добър вариант за треньор нямаше. Като цяло във футболните среди в България има един негативизъм към всичко: „Защо е назначен този? Защо е извикан онзи?“. Далеч сме от това да бъдем обективни и реалисти.
Назначението на Младен Кръстаич не беше най-адекватното според мен. Решенията, които той взимаше бяха меко казано спорни. Например да не извикаш Ивайло Чочев в националния отбор. Дори споделих това като мнение в социалните мрежи – нещо, което правя изключително рядко, но бях много възмутен. Виканите от Кръстаич бяха много голям брой, имаше някои, които нямаха мачове в професионалния футбол. Други не бяха играли по няколко месеца в клубните си отбори. Имаше много въпросителни относно избора му, позицията на играчите на терена и самата постройка. Даде му се достатъчно време за работа. Имаше един хаос“.
