Сираков: Разбирам доста от треньорска работа
Собственикът на Левски Наско Сираков и Станимир Стоилов говориха в предаването „Домът на футбола“ в рубриката „100 години организиран български футбол“. Основната тема бе силният отбор на Левски в началото на века.
„Видях, че треньорството не е за мен, за 6 месеца достигнах до това заключение, не ми трябваше много време. Разбирам доста от треньорска работа, но работата на терен всеки ден ми идваше прекалено много. Направих правилния избор – и за мен, и за Левски. Отборът започна да се изгражда от 99-а година. Още когато бяха поети юздите тогава, се изгради ядро от футболисти, които след пет години започнаха да дават плодове. Намерих един изключително млад и амбициозен треньор – Мъри Стоилов. Дотогава беше играещ треньор и помагаше на всеки треньор на „Герена“, заяви той.
„Бяхме абсолютни съмишленици на постепенното изграждане на този състав. Бях убеден, че всичко е въпрос на време, за да се стигне до тези успехи. Присъствал съм на всяка тренировка и виждах как се работи, а отборът израстваше пред очите ми и нямаше нищо чудно в постигането на тези резултати“, добави Наско Сираков.
Тогавашният наставник на Левски Станимир Стоилов, който е в основата на успехите на „сините“ по онова време също говори за този период, спомняйки си чудесните изяви на тима.
„Имал съм възможност да работя с много добри специалисти и се опитвах от всеки да взема по нещо. Трябва да помниш, да прекарваш всичко пред собствената си призма. Ако успееш да го направиш, ще ти се изчисти идеята за тази работа. Димитър Димитров – Херо беше треньор в Левски, макар и за кратко, но от него научих много. Един известен руски треньор също има принос за моя прогрес. Абрамчик също трябва да спомена“, сподели Мъри Стоилов.
„Пропуснах и един важен човек, който много ми помогна – Люпко Петрович. Когато той стана треньор, ми каза, че имам талант и да започна да уча. От всички съм взел по нещо, но той ми каза, че мога да успея в тази работа и се насочих. Има разлика между опита и младостта. Ако вярваш в стила и начина на игра, няма да се притесняваш. Знаех какво искам – да бъда треньор на Левски. Знаех как да го харесат феновете и да имаме успехи. За мое щастие през първия период случих на много интелигентни футболисти“, добави специалистът.
Не може да искам да стана треньор на Реал Мадрид или Барселона, а да не знам какъв стил изповядвам. Трябва да знаеш какво желаеш и да опиташ да го наложиш. Големите отбори трябва да имат своя идентичност. Хората обичат Левски, защото всичко е емоционално. За левскарите резултатът не е най-важното, а емоцията, старанието и себераздаването. Най-вече сляпо вярвах в треньорската работа и тормозех играчите, за да стигнат ниво, в което играят със затворени очи, а това се виждаше и на терена“, завърши Станимир Стоилов.
