Мартин Георгиев: За Славия, любовта към футбола, музиката, книгите и смелите мечти
На 11 септември 2021 година едно 15-годишно момче дебютира в мъжкия футбол. На стадион „Българска армия“ в 87-ата минута Мартин Георгиев записва първи минути с екипа на родния си клуб – Славия. Осем дни по-късно е време и за неговия дебют като титуляр – на стадион „Александър Шаламанов“ в един паметен мач срещу хегемона Лудогорец. Мач, за който споделя, че си спомня целия ден… Нататък историята е вече по-позната. Следва трансфер на „Камп Ноу“, едногодишен престой в една от най-добрите школи в света – „Ла Масия“. През изминалата футболна година Георгиев се завърна в Славия, където записа солиден брой мачове в Първа Лига, а в последния мач за сезон сбъдва една от мечтите си, като се превръща в един от най-младите капитани на най-стария столичен клуб,
Пред камерата на TribunaSofia.bg младият талантлив защитник на Славия отговори обстойно на много въпроси, броени часове преди началото на предстоящия сезон на българското първенство.
„Благодаря за поканата. Добре дошли в нашия дом – стадион „Александър Шаламанов“. Всеки млад футболист го наричаме талант. Надяваме се да развие своите качества. Лично за мен бих казал, че съм по-скромен, тих. Обичам да работя повече на спокойствие и, разбира се, цялата тази работа да се покаже на терена с успехи, победи и моето лично представяне“, представи се Мартин Георгиев.
„Имахме необходимото време да се възстановим. Имахме няколко състезатели, включително и аз, след края на сезона още работа с националните отбори. Старши треньорът и ръководството ни дадоха още една седмица почивка и футболистите с националните отбори успяхме да се възстановим, докато другите момчета си почнаха подготовка по нормално време. Смятам, че изиграхме добри контроли, едно добро представяне. Постигнахме пет победи в контролите, което невинаги е гаранция за добро начало на сезона, но може пък даде добър тласък за първите мачове.
Предвид тежките температурни условия, се подготвихме добре физически, благодарение на треньорски щаб. Футболно, тактически си изградихме един облик. Нашият отбор има изграден облик, но успяваме да надграждаме и добавяме нови неща. Направихме пет добри контроли, показахме интересни неща. Разбира се, не може да няма грешки. Предсезонна подготовка е, има умора в дадени мачове, предвид, че има много бягане и физическо натоварване. Смятам, че сме готови за предстоящите сблъсъци от Първа Лига“, коментира централният бранител на „белите“.
„Атмосферата в съблекалнята е много добра. По-спокойни сме. Видяхте, че миналата година в началото имаше напрежение заради първите резултати, които не бяха заслужени, предвид футболът, който показахме. Засега цари спокойствието, нека видим как ще бъде след първите кръгове от сезона
„Това, че си постигнал пет победи в контролите, не означава, че ще започнеш с пет победи в първенството. Надявам се ние да започнем така, но ще видим. Може би, клишето „мач за мач“ ще влезе в сила и се надявам да имаме добри резултати през сезона, а зашо не и да гоним много високи цели“, добави той.
„Има доста големи разлики от Барселона до София и между юношески и мъжки футбол. Смятам, че бях на много високо ниво в юношеския футбол и това ми дава тласък за мъжкия футбол. Научил съм много, които имам за цел да ги покажа. Всеки един мач, всеки един ден трябва да продължа да надграждам.
Първият гол за Славия в професионалния футбол беше много специален. В деня на мача с баща ми си говорихме. Той ми каза на майтап „Ако не вземеш бутилката с шампанско, не се прибирай вкъщи“. Посветих гола на него, на майка ми, на сестра ми. Ценен момент за мен и се радвам, че успях да го постигна
Сбъдната мечта е да нося капитанската лента на Славия. Бил съм капитан на всички юношески формации на клуба, в които съм участвал. Както видяхте на терена, ние нямахме даже проблем да се разберем. Знаете, че по принцип има караници, когато има повече млади футболисти. Ние като един добър колектив се разбрахме до кого да стигне лентата. Благодаря на момчетата за доверието. Опитах се да поведа отбора в дадения мач. Не се получи, но се надявам в бъдеще да имам възможности да го правя по-често“, разказа младият защитник на „белите“.
„Най-основна роля има баща ми, който на два месеца ме доведе тук, на стадиона. Интересното е, че първата снимка е до часовника на стадион „Славия“. Винаги съм подкрепял Славия. В моменти, които са ме питали дори „Къде искаш да играеш?“, винаги съм отговарял – „Славия, Славия“. Като фен съм пропътувал доста места да гледам любимия отбор, на европейските турнири също. Това е сбъдната мечта. Баща ми има най-главна роля да съм славист“, отбеляза той.
„Спомням си, че през 2018 година бях в сектора с привърженици в момента, когато спечелихме Купата на България. Беше наистина неописуема емоция, особено за мен като малък фен на клуба. През 2020 година си спомням, че нямаше публика на мачовете, поради пандемията и понеже много исках да присъствам на мача, гоних топките. Имаше много емоции относно класирането на отбора. Когато си малък, си много по-емоционален относно любовта с любимия клуб“, сподели Георгиев.
„Личи си, че Лудогорец имат една класа или две повече от другите отбори. Имат дълга скамейка, което създава предпоставки да бъдат шампиони. Може би, показват най-качествения футбол в първенството. Абсолютно заслужено са първи и честно да си призная – не виждам промяна“, коментира факта, че в целия живот на един новоизлюпен тийнеджър, той е виждал само един отбор да спечели шампионската титла.
„Да си призная спомням си всичко от дебютния мач като титуляр( срещу Лудогорец, 2021 година). Бях толкова концентриран и фокусиран, когато се наредихме в тунела да излизаме и само хубави спомени ми идват в главата. Смятам, че тези 55-60 минути, които изиграх до червения картон, бяха много силни за мен. Едно от най-силните ми представяния до този момент. Случи се една леко нескопосана грешка на младостта. То всичко се случи доста бързо, доста случайно. Изгониха ме, но останах с високо вдигната глава. Радвам се за този дебют, винаги ще го помня“, сподели с усмивка Мартин Георгиев.
„Смятам, че младите юноши на Славия сме готови да бъдем неизменна част от отбора. Всички момчета, които изброи (Чунг Нгуен До, Роберто Райчев, Мартин Сорако, Мартин Георгиев, Кристиян Стоянов, Кристиян Балов, Васил Казълджиев) имат пълните потенциал и качества да покажем, че сме готови да водим този отбор. Надявам се да сме по-често на терена заедно и да покажем какво можем, защото ние се израснали заедно и си познаваме и кътните зъби с някои от момчетата. Аз познавам тяхната игра, те познават моята игра, което допринася за добро разбирателство на терена и извън него“, похвали своите съотборници.
„Всеки треньор има много важна роля, от всеки съм взел и научил много. От Иван Иванов, Оскар Лопез, Златомир Загорчич. Те имат много голям опит, много мачове зад гърба си и гледам да взема колкото мога повече. Има на какво да ме научат. Това, което искам да науча, си го записвам, за да си го припомням. Най-важното е да приложа наученото на терена, за да се формирам като футболист.
„Разбира се, да носиш националната фланелка е чест и гордост. Когато с фланелката с лъвчето на сърцето, винаги даваш всичко от себе си и се бориш. Да, много ще се радвам, ако г-н Димитров ми гласува доверие. Мястото в националния отбор не се дава даром, така че аз ще се боря за него, за да мога да съм там“, отговори Георгиев на въпрос за място в младежкия национален отбор за решителната евроквалификация срещу Полша.
„Надявам се отборът да може да се класира. Видяхме доста приятни игри и срещу Германия, и срещу Полша, където успя да спечели. Най-важното в мачовете на националния отбор са победите. Нацията да побеждава, защото всички сме единни в това. Не е толкова важно футбола, който се показва, а точките и ако се класираме с хубав футбол, ще бъде един бонус. Момчетата са задружни и треньорският щаб помага и това е една добра основа да се стигне до класиране“, допълни той.
Мартин Георгиев сподели впечатленията си и за изминалото Европейско първенство в Германия:
„Гледахме мачове от Европейското първенство на лагера в Банско. Учехме се, коментирахме с отбора дадени ситуации, моменти, отигравания. Треньорският щаб също си е направил своите заключения, и те са видяли нещо, което може да помогне за нашия стил на игра и да допринесе за подобряването ни.
„Като цяло много качествени отбори. Имаше и изненади. Най-заслуженото се случи и отборът на Испания победи. Показаха топ футбол, с който заслужаваше да стигне до триумфа, предвид тези победи над Англия, Франция, Германия. Начинът им на игра бе наистина…може би, като отворите един учебник по футбол, всичко от първата до последната страница бе като по учебник и отборът на Де ла Фуенте спечели.
„Подцених малко работата на централните защитници на Испания – Лапорт и Ле Норман. В разговори с мои приятели съм казвал, че не разбирам защо е избран Ле Норман пред Начо, който е много опитен, но пък видяхте, може би Лапорт с опита и спокойствието си с топката, Ле Норман също. За мен това е един модерен централен защитник, който може да играе на висока преса. Да играе с топка в крака, когато го пресират и тези пасове между линиите, които дават футболистите на Испания не идва само от тях, а от позиционирането на халфовете и крилата, от цялостния стил на игра. За мен бяха един еталон за модерен централен защитник“, коментира футболистът на Славия, който играе на същата позиция.
„В свободното време, поради физическото и психическото натоварване, гледаме да възстановим и да почиваме. Няма как само да се почива. Трябва да се тренира индивидуално, но има моменти, когато трябва да дръпнеш ръчната, да кажеш „Calma“ и да се успокоиш. В свободното време, когато не тренирам, обичам да го прекарвам с приятели и семейство, да помагам на моите родителите, защото на мен това ми доставя удоволствие, когато със семейството сме заедно. Когато съм на терена или в залата, гледам да прекарвам времето си с много тренировки.
Коментирал съм с много хора, че тренировъчният процес е 10-15% от един елитен атлет. Другото е как ще се възстановиш, колко ще спиш. Един пълноценен сън от 8 до 10 часа е много важен за възстановяването, особено в тези часове, между 9 и 12 вечерта, въпреки че аз самия не винаги го спазвам, но това са часовете, в които тялото се възстановява. Другото важно за мен е храненето.
Видях в Испания, че почасовия режим на храненето и качеството на храната много помагат за изграждане на мусклулатура и за бързото възстановяване след тежките физически натоварвания. Имали сме много често цикъл от мачове „сряда – събота“ и храната е ключова за възстановянето и вярвам, че това е най-важно за един спортист“, сподели Георгиев.
„Заглавие на книга не бих казал. Любимите ми книги за четене са криминалетата, те са ми по-интересни. С баща ми коментираме. Той казва, че чета малко и същевременно наистина е прав. Опитвам се да го опровергая, четейки повече, но любимо заглавие, може би, нямам.
Интересни са ми и спортните автобиографии. Започнах с тази на Пеле и забелязвам как Кралят на футбола, който е играл отдавна във времето, е работил. Работил е много силно казано. Той се е наслаждавал на футбола и колко по-трудни са били условията. Със сигурност има доста разлики в модерното изграждане на спортистите и изграждането им по онова време“, разказва той.
„Смятам, че имам богата музикална култура, благодарение отново на баща ми. Във вкъщи се слуша много различна музика, предимно метъл, но нямам любима песен за преди мач. Имам разнообразен плейлист и за всеки мач е различен. Зависи как го почувствам в деня на мача. Много обичам да слушам музика. Казвал съм на родители и приятели, че най-добре се концентрирам да музика.
Разбира се, социалните мрежи могат да повлияят и негативно, и позитивно. Живеем в свят, в който няма как без тях, информираме се от това място. Не трябва да прекаляваме, защото това те главозамайва, разконцентрира от основната цел.
Моята лична основна цел е да съм футболист. Да, гледам си в телефона, чета да се информирам. Трябва да се внимава и да си концентриран върху твоята амбиция и цел“, казва защитникът на Славия.
„Доста трудно се съчетава образованието с професионалния футбол. Ще спомена един конкретен пример за Чунг. Той го прави по страхорен начин, завърши Американския колеж. Аз има какво да надградждам по тази тема. На мен не ми е било толкова трудно, защото моето училище, 132-ро, са ми помагали доста учителите да завърша – с уроците, с изпитите. Благодарен съм им за цялата основа, която са ми дали. Много е важно един човек да може да може да се разбира, да може да говори, да е интелигентен и благодаря на хората от 132-ро училище и на родителите ми, че са ми помогнали.
„Записах в Националната спортна академия специалността „Треньор по футбол“. Не го имам като фиксидея, но защо да не стане? Много обичам да гледам и да следя треньорски анализи, анализи на мачове. Интересно ми е да гледам как се позиционират футболистите на терена. За мен футболът е като шах и всяко действие води до следващо. Смятам, че имам бъдеще там, но за момента не го мисля.
На въпрос какво би посъветвал децата от школата на Славия, които го виждат като пример, той отговори:
„Да продължават да работят. На мен ми е приятно и ми доставя удоволствие да изляза на терена с топка в крака. Да се подобрявам или да помоля някой треньор да поработим дали кондиционно, дали тактически. Винаги ми е доставяло удоволствие.
За мен футбола не е работа. Това е едно удоволствие. с което изкарвам своята прехрана, но пък го правя, удовлетворявайки себе си в цялостния процес. Винаги съм тренирал с усмивка на лице и ще посъветвам по-младите да го правят по този начин, ако искат да се развиват в тази посока.“
Мартин Георгиев сподели мечтите си с белия екип и заяви, че ако има мечта извън границите на България, то това е испанската Ла Лига.
„С екипа на Славия мечтата ми е да вдигна трофей. Искам да е шампионска титла. Надявам се в бъдеще да имаме тази възможност. Купа на България също ще ме удовлетвори, защото това ми е мечта от малък. Печелил съм с юношите, чувството е неописуемо, а смятам, че с мъжкия отбор ще е още по-хубаво.
Надявам се нашите фенове да ни подкрепят и да видя някой ден стадион „Славия“ пълен, защото знам, че клубът има много фенове. Клубът е много обичан. Надявам се с нашите игри, с купа да ги върнем повечето хора на стадион“, сподели Георгиев.
„След 10 години се виждам в Ла Лига. Мисля, че това първенство най-много ми приляга – самият испански футбол, самата култура, всичко в Испания ми пасна много добре през тази една година и ако имам мечта и цел за извън граница – ще бъдем там.“
„Искам да се стремим към възможно най-високо класиране. Европа е абсолютно реалистична цел за Славия и целим да спечелим Купата. Това е турнир, в който ние имаме своята история, имаме своите добри участия в последните години. Двете цели, които искам да постигнем този сезон са Купа и Европа. Защо не? Нека да не слагаме тигана, преди да хванем рибата, но като цели и амбиции – това ще бъде, което си поставям аз“, заяви той.
„Първото, което ще кажа на бялата публика, е че много благодаря за подкрепата. Винаги са ме подкрепяли. Повечето хора ме познават. Изключително благодарен съм, защото това дава криле на един футболист, особено на един млад футболист като мен. Когато чуя скандиранията на моето име по трибуните, наистина имам един прилив на адреналин. Надявам се да ни подкрепят през целия сезон, както са го правили винаги и искам ние да ги радваме с много победи. Да ги зарадваме с една купа или едно участие в Европа. защото това ще ни направи нас с феновете много щастливи“, завърши Мартин Георгиев.
TribunaSofia.bg публикува видео от цялото интервю на Мартин Георгиев:
