Ел Маестро: Изгониха ме за 5 загуби в 30 мача, а други падат всеки двубой! Взимахме Купата ако бях останал
Бившият треньор на ЦСКА Нестор Ел Маестро даде обширно интервю за колегите от „Спортал“. Той говори за последния си престой при „армейците“.
– В момента съм начело на седми или осми отбор, не съм сигурен точно, в шеста различна държава. Моят отличителен белег, ако мога така да се изразя, е Централна Европа. След ЦСКА имах няколко месеца почивка, естествено, след което дойде обаждането от този традиционен и голям клуб. Ние сме във втория по големина град в Унгария, единственият отбор в града – отбор, ставал шампион на Унгария, участвал в Шампионска лига в миналото. Стадионът на Дебрецен е невероятен, първенството е добро, президентът инвестира много, пред мен има предизвикателство – борим се за спасение, радвам се, че работя.
Най-общо казано защо не успяхте начело на ЦСКА?
– Въпросът не е едностранен. Чувствах, че имам нужда от повече време. Но и винаги съм се чувствал като човек, с когото вие, медиите, не се отнасяте честно. Това бих казал. С ЦСКА имах общо 60 мача, от които загубих осем. Да, това са твърде много загуби. Разбирам го. ЦСКА трябва да губи нула мачове от сто. Отборът трябва да побеждава във всяка среща. Това ми е добре известно. Загубих осем от 60, както казах. Мисля, че треньорът, който ме наследи загуби шест мача от девет. Следващият загуби четири мача от пет. Сегашният треньор на ЦСКА е човек, когото харесвам много, затова няма да говоря със статистика, но резултатите също не са блестящи. Затова мисля, че малко не беше честно, не го разбирам това. Не разбирам защо уволняваш треньора, който е загубил четири или пет мача от 30, а после идват двама треньори, които губят във всеки мач. Това е странно. Намирам го за странен начин на определяне на нещата във футбола. Иначе хората в клуба, футболистите, София като град – страхотни. За моята работа бих поставил минимум „окей“. Винаги ми е приятно да съм в България и ЦСКА.
– Не съм сигурен какво имате предвид, като казвате „фенове“. Ако имате предвид хората, които срещам по улиците на София, около стадиона – обикновено са страхотни. Особено феновете извън София – впечатляващи са, невероятни. Ако обаче визирате шестимата души, които от време на време пишат коментари – не знам какво да ви кажа.
Поддържате ли контакт с Гриша Ганчев и какво мислите за него в ролята му на футболен бос?
– По време на първия ми престои в ЦСКА имах повече контакт с г-н Ганчев, той беше повече ангажиран с клуба. Бих го нарекъл „специален човек“ и човек, чиято компания винаги ми е била приятна. Вие може да не осъзнавате и хората може би забравят, че г-н Ганчев-старши разбира от футбол. Това е нещо добро, но е и трудно за един футболен треньор – защото той наистина разбира от материята. Втория път в ЦСКА имах много по-голям контакт с Данаил. Мисля, че мога да кажа, че сме почти приятели с него, поне от моя страна е така. Дани е може би най-добрият технически мениджър, с когото съм работил във футбола. Говоря за всички клубове, в които съм бил.
– Това е на сто процента сигурно. И не само това. Мисля, че щяхме да спечелим Купата на България. Убеден съм. Видяхте как играхме срещу Ботев (Пловдив) в първенството, защо да беше станало нещо различно на полуфиналите за Купата на България? Срещу Ботев щеше да ни е лесен мачът, а после на големия финал мисля, че щяхме да спечелим трофея.
Какво мислите за България?
– За България като държава ли?
Да. Култура, кухня…
– Вижте, родителите ми, както и техните родители, са от южната част на Сърбия. От района на Ниш. Като дете съм прекарал много време там. Затова българите са много близки до мен. Трябва да знаете, че сърбите от Север и сърбите от Юг са различни. Затова в България се чувствам като у дома си – храната, манталитета. Наистина ги харесвам.
Още един въпрос относно феновете.
– Давайте.
– Не, не си спомням.
Фен ви сложи шал на ЦСКА.
– И какво? И какво стана?
Вие не реагирахте по никакъв начин.
– А какво би трябвало да направя?
Вие кажете, защото феновете на ЦСКА не харесаха това.
– Може би не съм познавал този човек. Може би не ми харесва, когато някого, когото не познаваш идва и те докосва, целува, а преди това никога не си го виждал. Наистина не си спомням, но ако съм обидил някого, съжалявам!
– Казвам, че винаги съм бил много горд да ги представлявам. Всеки един ден давах най-доброто от себе си и бих казал, че е огромен срам, че не останах за по-дълго в ЦСКА. Мисля, че ако първия или втория път в ЦСКА, бях останал две години, щях да изградя много силен отбор. Печеливш отбор, сигурен съм в това. Знам, че това е невъзможно в ЦСКА, защото просто не го желаете, искате да идват нови хора след мен, които да губят всички мачове, феновете са доволни явно, че някой губи всеки мач, докато аз печелех, това е моето усещане. Та за нещастие не получих година и половина или две и двата пъти в ЦСКА.
Бихте ли работили някога отново в България?
– Това е моята професия, моят живот. Не изключвам никакви възможности.
А каква е главната разлика между футбола в България и Унгария?
– Голямата разлика идва от инфраструктурата. В Унгария тя е невероятна, всеки клуб има чисто нов стадион. Вземете например стадиона на Дебрецен. Това е стадион като този, който ЦСКА ще има до няколко години, надявам се. И така е с всеки унгарски клуб. Държавата инвестира много пари във футбола – стадиони, тренировъчни центрове, медийно отразяване. Веднага се набиват тези разлики на очи.
– Разбира се! Ако съм в София, бих дошъл. Имам много приятели в ЦСКА. Може би ще получа покана да гледам някой мач. Винаги ми е много приятно, когато съм в София.
